Aug 25, 2016, 5:59 PM

Не се сърди, човече

  Poetry » Other
1.6K 0 1

Малко сърдито човече,

на мен ли се сърдиш?

Скрито зад ъгъла

думи по-тежки от камъни хвърляш...

Недей! Спри се, малко човече.

Знаеш ли,

някога имах игра

"Не се сърди човече"

И сърдех се, помня, и плачех...

сръдла ми казваше мама...

Изворите (мои) мъдри и млади отлетяха...

Няма ги вече, няма, човече!

Станах отворена книга-свещица светлина след тях останах!

Играта от детството помня

и грижовните думи на мама.

Животът сърдитите хора

със Забрава наказва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Пенчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...