Не се вини, че наследих
цялата твоя ранима душа.
Не се вини, аз вече ти простих.
Във вода не ще превърне се кръвта.
Не се вини, че като тебе
изпитвам болката от всяка дума
и нося всяко чуждо бреме,
и за другите заставам пред куршума.
Не си виновна, че сърцето
цял живот от болки се изяжда.
Каквато е майката-такова детето.
От ябълката круши се не раждат.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени