Не ще изчезнат твоите бодли
Извръщам се, когато те погледна
с плаващи във мъртвото очи.
А мислех си за теб, когато свеждах
поглед към тревата от мечти.
Ти отдавна не си бяла красота.
Нежността превърнала в блудство.
Отдавна те забравих, ала, да -
ще плащаш за тази си лудост.
Да развратничиш между душите.
Докато не се стопят от теб.
Принудена ли бе, попитах те.
Ти тогава отговори „Не.”
Но Любов нечиста спрях да гледам в теб.
Не си нужна. Инак ще боли.
Да, Любов, отлитам, спрях да търся ред.
Не изчезват твоите бодли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
Благодаря Ви за коментарите.
