Не ще изчезнат твоите бодли
Извръщам се, когато те погледна
с плаващи във мъртвото очи.
А мислех си за теб, когато свеждах
поглед към тревата от мечти.
Ти отдавна не си бяла красота.
Нежността превърнала в блудство.
Отдавна те забравих, ала, да -
ще плащаш за тази си лудост.
Да развратничиш между душите.
Докато не се стопят от теб.
Принудена ли бе, попитах те.
Ти тогава отговори „Не.”
Но Любов нечиста спрях да гледам в теб.
Не си нужна. Инак ще боли.
Да, Любов, отлитам, спрях да търся ред.
Не изчезват твоите бодли.
© Цвет All rights reserved.
Благодаря Ви за коментарите.
