Не ще повторя...
Не ще го вече аз повторя,
знаеш го добре сама,
единствено очите ми говорят -
видя ли мъжката сълза?
Мечтая те и те бленувам,
а тъй категорично ти ме спря,
че дори когато те сънувам,
вдън земя пропадам - не летя.
Искам да се издигна, а не мога,
крилата ми прекърши със замах,
но гълъб безкрил във огън
се въздига като звезден прах.
Ще те обсипят тез прашинки
от главата до петите - цяла,
и като звезда ще заблестиш
от мълчалива обич посребряла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
!
