Не си от мен
НЕ СИ ОТ МЕН
,,Не си от мен! Не аз родих те, сине,
ти беше изоставено дете,
но аз кълна се в бога, сине,
обичам те от цяло си сърце.
Така се случи, че с баща ти
не можехме да имаме деца,
а годините отлитаха си, сине,
отлитаха със птичите ята...
... и тежко на душа ми беше,
че няма детски смях в дома,
че с майчината си целувка
не мога никой да даря.
През нощите самотни, сине,
се молех тихичко на глас
и аз детенце да прегърна
и плачех тихичко без глас.
И Господ чу молбата, сине.
Тогава появи се ти!
Обадиха се на баща ти -
оставени били сте три.
Видяхме ви - поставени в кошарки
и мъчно ми стана - сърцето ми се сви.
Каква е тая орисия -
от раждането да останете сами?!
И тебе си избрахме, мили сине,
обикнах те щом още те видях
и нежно те притиснах до сърцето,
във тебе своето дете съзрях...
Олекна ми! Сега го знаеш...
Спокойна съм пред съвестта...
и много те обичам - знай го!
Обичам те от цяла си душа!,,
... и аз много те обичам, майко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
