Не си отивай
Много пътища има, но никой не води към теб!
И сезоните менят се неизменно,
пролет, лято, есен, зима!
Животът неусетно отминава.
Младостта залязва.
Поспри, любов, не си отивай!
Почакай, само миг!
На този кръстопът злокобна,
прокълната птица е засенчила моя образ
и твоя лик!
Прости, ако утре те отмина!
И за мен си просто непознат.
Живей за хората и нищо, че ме има,
та нали не съм това, което бях!
Поспри, любов! На тази тясна улица.
Затвори прозореца и после бавно потегли.
И аз ще знам, че ще ме помниш,
не си ме забравил, нали!
А утре вятърът моите стъпки ще заличи,
по които си минал и ти!
Помня всяка черта на лицето ти, всяка твоя дума,
в която очите поглъщат душата и бавно чезнещи
в нощният полумрак жадуват и търсят непознатото.
Много пътища има, но никой не води към теб!
Цветята увяхват. Птиците отлитат. Любовта залязва.
Спри, любов! Не си отивай!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благослава Георгиева Всички права запазени
