Не си отивай
Много пътища има, но никой не води към теб!
И сезоните менят се неизменно,
пролет, лято, есен, зима!
Животът неусетно отминава.
Младостта залязва.
Поспри, любов, не си отивай!
Почакай, само миг!
На този кръстопът злокобна,
прокълната птица е засенчила моя образ
и твоя лик!
Прости, ако утре те отмина!
И за мен си просто непознат.
Живей за хората и нищо, че ме има,
та нали не съм това, което бях!
Поспри, любов! На тази тясна улица.
Затвори прозореца и после бавно потегли.
И аз ще знам, че ще ме помниш,
не си ме забравил, нали!
А утре вятърът моите стъпки ще заличи,
по които си минал и ти!
Помня всяка черта на лицето ти, всяка твоя дума,
в която очите поглъщат душата и бавно чезнещи
в нощният полумрак жадуват и търсят непознатото.
Много пътища има, но никой не води към теб!
Цветята увяхват. Птиците отлитат. Любовта залязва.
Спри, любов! Не си отивай!...
© Благослава Георгиева All rights reserved.
