Не сменям човека
Навярно в някой хубав ден съм се родила
и вяра в моята градина създателите посадили,
началото на всичко ценно да подскажат,
за моя първи ден в живота ми - отраден.
Навярно е приумица с живота да се боря,
да имам над главата си за подслон - вяра,
да си отдъхвам с нея в дните божии,
награда ли са те или разковниче...
Навярно всеки ден по мъничко старея,
но никога не сменям до себе си - човека,
и залез бляскав тръгва към мене,
но просто аз на изгрев не изменям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
