(Не)снобско
Времето сякаш се движи назад –
серии, готвене, клюки.
Мъж за приличие... И банкомат,
рокля, червосани джуки.
Две идеални във всичко деца,
сякаш моми неродени.
И огледало с дванайсет лица,
всичките с грим и засмени.
Токчета остри, колега, банкет,
просто пиянска забежка.
Мъж все отсъстващ и много зает -
командирован с колежка.
Маркови дрешки, мечта – силикон,
куче от скъпо, по-скъпо,
двете деца със последен "Айфон",
че да си беден е тъпо.
От телевизор огромен и нов
глупости крепост иззиждат.
Пред хората филмови мир и любов –
голчовци! Нека завиждат!
Често ви срещам. Ръка за ръка,
към ресторант. Без децата.
Колко ли, питам се, струва така,
да сте с портфейли в сърцата?
И отчуждени в луксозния дом,
(кучето даже не цапа),
Все сте принцеси потресени щом,
случайно докосне ви с лапа...
Аз съм съседка. В мансарда над вас
с четири котки живея.
Само завиждам! И често на глас
в сълзи неснобски се смея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
