25.09.2008 г., 20:46 ч.
Не стига
Изплакала съм всичките ти сънища,
за моите не стигнаха сълзи.
За себе си не скътах даже чувства -
при тебе са, но ти ги задуши...
От липсата на въздух не умирах,
макар че в мене дяволски боля,
издигах се нагоре недолюбена
на птиците да бъда пак сестра.
Да не погледна колко е дълбоко,
да не остана само тишина,
била съм винаги високо -
сега ли да се принизя?...
Неведома и още непогубена
опитвам се сама да продължа,
да не обичам като тебе разпокъсано -
животът ми не стига за това.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много тъжно...много хубаво...страхотен финал...с обич.
-
Страхотно е!!!
-
Прекрасен финал!!!
Геви*! -
Прекрасен стих!!!
Поздрави! -
Браво!Хубаво послание, не се принизявай, за да достигнеш до някой-нека той се издигне до теб
-
"Неведома и още непогубена
опитвам се сама да продължа,
да не обичам като тебе разпокъсано -
животът ми не стига за това."
Страшно много ми хареса..толкова истински и искрено казано ..просто..нямам думи!..Нистина..Поздрави и
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за моите не стигнаха сълзи.
За себе си не скътах даже чувства -
при тебе са, но ти ги задуши.
Тъжно е, но ти си силна, ще оцелееш!
Прегръдка!