Не стига
Изплакала съм всичките ти сънища,
за моите не стигнаха сълзи.
За себе си не скътах даже чувства -
при тебе са, но ти ги задуши...
От липсата на въздух не умирах,
макар че в мене дяволски боля,
издигах се нагоре недолюбена
на птиците да бъда пак сестра.
Да не погледна колко е дълбоко,
да не остана само тишина,
била съм винаги високо -
сега ли да се принизя?...
Неведома и още непогубена
опитвам се сама да продължа,
да не обичам като тебе разпокъсано -
животът ми не стига за това.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
