Не съм
НЕ СЪМ
Р. Чакърова
Не се кълна във вярност, Майко свята...
Наричат ме "предател" и "беглец".
Какво не чух... И как боля душата
от всеки прицел със ръждив свинец...
От силни думи, хвърлени по мене,
че от любов към финикийски знаци
съм тъй далеч и "пука че ми дреме"
за родните прокъсани байраци...
Че дом наричам някаква чужбина,
че "виря нос" по случай, че за хляба
съм "жалка, нищо-никаква слугиня"...
Че в срам от себе си до гроб да тъна трябва...
Наслушах се. Наплаках се. И... мина...
От свои щом е – значи "за добро" е.
Срамувай се сега от мен, Родино.
Че вън от Теб сънят ми е спокоен.
Но те не знаят как боли те Тебе,
друг-други братя щом се хулят.
Тогава Ти се чувстваш непотребна.
Тогава всички ветрове Те брулят
и кършат с' злост тъй крехкото Ти име,
и цапат с кал тъй светлия Ти лик...
А някой ден в пръстта си прегърни ме –
ако от тук, сега си чула моя вик...
Лондон 03/03/2017 '
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени