4.03.2017 г., 9:24 ч.
Не съм
НЕ СЪМ
Р. Чакърова
Не се кълна във вярност, Майко свята...
Наричат ме "предател" и "беглец".
Какво не чух... И как боля душата
от всеки прицел със ръждив свинец...
От силни думи, хвърлени по мене,
че от любов към финикийски знаци
съм тъй далеч и "пука че ми дреме"
за родните прокъсани байраци...
Че дом наричам някаква чужбина,
че "виря нос" по случай, че за хляба
съм "жалка, нищо-никаква слугиня"...
Че в срам от себе си до гроб да тъна трябва...
Наслушах се. Наплаках се. И... мина...
От свои щом е – значи "за добро" е.
Срамувай се сега от мен, Родино.
Че вън от Теб сънят ми е спокоен.
Но те не знаят как боли те Тебе,
друг-други братя щом се хулят.
Тогава Ти се чувстваш непотребна.
Тогава всички ветрове Те брулят
и кършат с' злост тъй крехкото Ти име,
и цапат с кал тъй светлия Ти лик...
А някой ден в пръстта си прегърни ме –
ако от тук, сега си чула моя вик...
Лондон 03/03/2017 '
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Латинка, коригирайте първо себе си . Просто библейско правило.
А аз както винаги проявявам скромност и любезност ,стоейки далеч от манията за величие и "правото" да коригирам когото и да било ,освен себе си. И скромната ми самооценка ,базираща се на сравнение, е че пиша по-добре от Вас да речем... Но съм далеч от мисълта ,че няма по-добри поети от мен. Сърдечни "обгръдки"
-
Привет, майстора (Красимир Тенев),
Няма лошо човек да упражнява повече професии. На Росица ù е от ясно по-ясно, че това е приоритет в Англия. А защо не и в България?!? Познавам много добри поети, които същевременно са много добри преводачи, редактори, коректори и др.
Относно „броенето на срички”, навярно е така, както казвате, но в класическия стих сричките трябва да се спазват, и Вие много добре го знаете! Има ли нарушение на стъпки/срички/, нещата не са ИЗЯЩНИ! Тук говорим за изящество на стиха!
Топла и творческа вечер! -
И във Вашия вариант, и в моя вариант „оттук” е наречие.
Думата „оттук” означава „от това място”, „от това място нататък”, „от този момент нататък”.
Синоними на думата „оттук” са „от това място”, „от тази страна”, „от тоя край”, „от този момент.
„Оттук, оттам, отляво, надясно, нататък, нагоре, надолу – всички тия наречия се пишат слято. Въпросите са "откъде?" или "накъде?" Когато е наречие, е възможно само едно изписване, и това няма нищо общо с контекста.
Това е моето мнение! А Вие пишете, както можете! В крайна сметка стихотворенията са Ваши! -
Коригирах този стих „А някой ден с пръстта Си прегърни ме,”, за да е по-близък до Вашия стих. Но смятам, че по-добрият вариант е „А някой ден с пръстта Си обгърни ме,”, поради две причини:
1. глаголът „обгръщам” означава „обхващам от всички страни; обгърна талията ù с ръце“;
2. „обгърни ме” се употребява много по-рядко, отколкото „прегърни ме”.
Четвърти стих на Вашия вариант:
„ако от тук сега си чула моя вик...” – тук имате две правописни грешки и Ви липсва една удивителна.
Моят вариант:
„оттук, ако Си чула моя вик!...” – така ударът пада на втората сричка, както при другите три стиха. -
Първи стих на Вашия вариант:
„и кършат с' злост тъй крехкото Ти име” – както вече казах, това с' злост не е добре. Даже ме и спъва!
Моят вариант:
„и кършат злостно крехкото Ти име” – така е благозвучно. Дори майстора (Красимир Тенев) Ви писа, че „предложението ми да се елиминира кастирания удвоен съюз, който в нормалния си вид би довел до аритмия, е добро”.
Трети стих на Вашия вариант:
„А някой ден в пръстта си прегърни ме –” – тук имате три правописни грешки
Моят вариант:
„А някой ден с пръстта Си прегърни ме,”
Когато се обръщате към Родината с главна буква, е редно да го правите навсякъде в стихотворението с главна буква.
Глаголът „прегръщам” означава „обгръщам с ръце“.
Не е нужно „пръстта” да „мръдне”,за да Ви прегърне „с” нея”. Всеизвестно е, че други се грижат тялото на покойника да бъде положено в земята. Обръщението Ви е към Родината! Така че Тя ще Ви прегърне (обгърне) с пръстта Си (със земята Си). -
Вариантът Ви го дадох САМО нагледно, като пример. В него е спазен законът за класическото стихосложение и е благозвучен, за разлика от Вашия.
Вашият вариант:
„и кършат с' злост тъй крехкото Ти име,
и цапат с кал тъй светлия Ти лик...
А някой ден в пръстта си прегърни ме –
ако от тук, сега си чула моя вик...”
Вашият вариант с корекциите:
„и кършат с' злост тъй крехкото Ти име,
и цапат с кал тъй светлия Ти лик...
А някой ден с пръстта Си прегърни ме,
ако оттук, сега Си чула моя вик!...”
Вариантът, който дадох само като пример, с редакция и корекции.
„и кършат злостно крехкото Ти име
и цапат с кал тъй светлия Ти лик…
А някой ден с пръстта Си прегърни ме,
оттук, ако Си чула моя вик!...” -
„RositsaChakarova (Rositsa Chakarova) Каквото и да е, Красимир, (вече казах, че теорията не ми е силна страна) , няма нито пунктоационни, нито правописни грешки. Виж, в "редакцията" на ЛАТИНКА има”
Росица, постоянно преиначавате думите ми. Да, казах, „че за следващите Ви няколко книги имате нужда не само от редактор, но и коректор”, но това съвсем не означава, „че коментирам книгата Ви наизуст…”, както Вие на два пъти твърдите.
Сама пожелахте да Ви се направи градивна критика. Защо тогава се държите като ощипана селска мома?!?
Не съм съгласна с твърдението Ви, че "редакцията, която предлагам, е граматически и пунктуационно необоснована, поетически пък – хич” и че „пръстта няма как да "мръдне", за да Ви прегърне "с" нея . Трябва да легнете в нея, земята да Ви прегърне в пръстта си.”
Редактор и коректор са две различни неща. В последните четири стиха са направени и двете! -
Прочетох стиха и коментарите.
Напълно споделям позицията на Красимир Тенев, че, щом е избран като форма класическият стих, трябва да се спазват ритмичните стъпки. А за този, който иска по-голяма свобода на изказа, има и други стилове...
По въпроса за емигрантите: моля да помислите – защо България отвори границите си?
При това положение те не са белълци, нито родоотстъпници. -
Броенето на срички действа разконцентриращо. С теория на литературата не бива да се прекалява, защото тя убива вдъхновението. Потопи ли се в нея, човек рискува съвсем да спре да пише... и да стане редактор.
Пишете, доверявайки се на чувството си за ритъм и на емоциите си. И се радвайте на творческото си вдъхновение. -
Ти си Цар на тези неща ,Маѝсторе!!!!Таблата я зарежи!!!
-
Каквото и да е, Красимир, (вече казах, че теорията не ми е силна страна) , няма нито пунктоационни, нито правописни грешки. Виж, в "редакцията" на ЛАТИНКА има
-
В така цитираното "тъй светлия Ти лик" няма три поредни ударени (дълги) срички. Първите две са с ударения. Получава се спондей. Би могло да се разгледа като бакхий + анапест, но не е редно, защото творбата не е в трисричен размер. Затова казах спондей. Три ударени стават, ако добавим предходната едносрична дума "кал". В ямба има служебни ударения, когато стихът стартира с две анакрузи (пирихий), примерно "че от любов към финикийски знаци" и пренебрежими, като ударението върху "тъй" в стиха "и цапат с кал тъй светлия Ти лик..." – ямб, спондей, ямб, пирихй, ямб – това са му стъпките.
Такова задълбаване в силаботониката е по-скоро тема за форума.
Р.S. Пояснявам, за да не бъда погрешно разбран. Думите ми имат за цел единствено и само да охарактеризират стихосложението на творбата и не съдържат никаква доза агресия нито упрек към любимата на мнозина авторка Росица Чакърова. -
Още, ЛАТИНКА! "Оттук" се пише слято, а не "от тук" в зависимост от контекста и като каква част на речта се употребява. Оттук има по-скоро значение на начална точка от някакво направление, напр.: Оттук нататък е все черен път.
"От тук, сега" - казвам аз. В случая "тук" е константна категория.
Ако заменя словосъчетанието "с'злост" с предложението "злостно", се получава замяна на съществителното с прилагателно. Злост - но. "Но"- то идва на слабо време и намалява силата на изказа. Следващата дума "тъй" ( тъй светлия Ти лик) е също ударена. "Светлия" - също започва с ударена първа сричка. Тоест три последователни ударени, равностойни като тежест срички или времена в размера. В музиката тази ритмична фигура се нарича триола. Впрочем, ритмиката в стихосложението и в основните музикални размери, в древногръцкото изкуство е била обозначавана с едни и същи термини - ямб, хорей... И т.н. -
По-надолу, ЛАТИНКА, казвате, че за следващите ми няколко книги, ми е нужен освен редактор и коректор. Ето, сега и с очила го прочетох. Относно книгите, наистина са няколко. Тази година ще има и втора всеки момент. Но този път няма да споделя радостта си тук точно. А за да издам първата си книга чак на 47 годишна възраст, значи самовзискателността ми е достатъчно силна. Защото аз пишех и на осем години... И на осемнадесет... Защо не се разходите повечко из този сайт или из фейсбук? Критикувайте и поправяйте там на воля ширещите се неграмотност, бездарие и невежество. Явно имате огромна нужда да "всявате" ред. Редакцията, която предлагате, както вече казах е граматически и пунктоационно необоснована, поетически пък - хич.
С пръстта си прегърни ме - предлагате Вие
Пръстта няма как да "мръдне" за да ме прегърне "С" нея . Трябва да легна В нея, земята да ме прегърне В пръстта си. -
Росица не ги слушай!Старият поетичен изказ вече е непотребен!!!Какви хореи и ямбове!!!Чалгата завладя сърцата на децата ни!!!Някоѝ хора са се впили в тези древногръцки форми!!?Не,че не са хубави!Та една езическа Империя е приела християнството!!!!
-
Къде прочетохте, че "коментирам книгата Ви"?!?
-
ЛАТИНКА, смятате ли, аджеба, че печатаме книги без коректор? А щом казвате, че поезията е музика от вселената, защо спорите с музикант за ритъм пак да питам? И да, права сте - малко филолози са поети. А книгата не коментирайте наизуст преди да сте отворили страниците.
Освен това Вашата антиреклама все пак беше реклама, за което благодаря. -
Привет, Латинка! Права сте. Поезията е музика и слово от вселената и всеки пише както може и колкото му е дадено. Правилно ли цитирах? Дано! За мен, на Роси е дадено много. Докосва ме е меко казано. Разтърсва ме. Не всичко е класическо, нали? Без лоши чувства. Нали разбираш?
-
Напълно съм съгласна с майстора, че "автори, които са избрали да пишат в класически стих,” „ е желателно да спазват стъпките/сричките/.”
Уважаема goblenka, поезията е слово и музика от Вселената, но малцина го разбират…
В крайна сметка всеки пише така, както може и колкото му е дадено!
Всичко добро! -
Всичко си има първи път, Росица!
Аз решавам на кого да бъда редактор! Считам за необходимо да отбележа, че освен редактор, Ви е нужен и коректор „на следващите Ви няколко книги”. Или смятате, че по-оригинално e и с правописни и пунктуационни грешки? (Само на последните четири стиха Ви отстраних пет такива грешки.)
Много творци са нарушавали и нарушават правилата. Но за да нарушите правилата, Вие трябва да ги познавате, за да знаете какво да рушите.
Познавам поети, които излизат от литературната традиция и налагат свои правила и норми, но въпреки това стихотворенията им са благозвучни!
Вярно е, че „похватите са избор” на поета, но пак ще кажа, че „неблагозвучието” със сигурност не е между тях. Твърдението, че неблагозвучието е „похват”, звучи абсурдно. Такъв „литературен” похват няма и не може да има.
Филолози са поетите Елисавета Багряна, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Радко Радков, Николай Кънчев, Маргарита Петкова, Ваня Петкова и др. -
Здравейте, Г-н Тенев. Нямам намерение да помпя адреналин. Искам просто да споделя мнение.Знам, че филологията предписва правила, но мисля, трябва да обяснява, а не да предписва. Поезията е емоция, която авторът споделя. Може да е ритмична, или аритмична, може до един момент да следва един ритъм, а после изведнъж да го смени... Зависи от емоцията. Ако тя е искренна и силна, четящият я следва и няма "препъване". Такъв е случаят с поезията на Роси. Няма препъване. Поемам си дъх,когато и тя си поема. Все пак, не мисля, че за емоцията трябва метроном. Това не е ХИП-ХОП. Не е музика. Струва ми се, че такава "аритмия" е застъпена и там. Поздрави на Вас за съветите и на Роси, за прекрасната поезия!
-
Честно казано изобщо не съжалявам, че не станах филолог. Нямаше да съм поет сега
-
Има основание Латинка. Само че тя нарича нарушение на стъпката различния размер от петостъпен ямб, което не съвсем правилно. И посочва стихове с четири и с шест ямбични стъпки. Нарушение на стъпката /в случая ямб/ ще рече препъване /аритмия/ смяна на стъпката с хорей или някоя от трисричните стъпки. Тук такова нещо няма. Според мен е прекалено строго да се държи броя стъпки /срички/ в стиховете непременно да е равен. Но е желателно за стихове, намиращи се на едноименни позиции в строфите или римуваните един с друг. Повечето автори, които са избрали да пишат в класически стих, го спазват. Предложението ѝ да се елиминира кастирания удвоен съюз, който в нормалния си вид би довел до аритмия, е добро. Забелязах че има по една двойка мъжки рими в първата и в последната строфа. Всички останали са женски. Не бих нарекъл това различие в каталектиката нарушение на ритъма.
Всеки си решава колко и какви компромиси да направи. Една променена дума по нечие предложение съвсем не значи съавторство. -
Както е тръгнало редактор на следващите ми няколко книги ще е ЛАТИНКА. Никога не съм виждала редакция от друг на мой стих, но сега се уверих, че мога спокойно да проверя писанията си в ръце като нейните, а после даже и защо не и авторството си...?
-
Томително...
Не разбирам защо се дърляте; последната дума е на автора.
Останалото са пожелания, но не непременно навигация
Поздрав, Росица! -
Пак ще кажа, ЛАТИНКА, че похватите са избор на твореца. Дали ще рисува идеални или разкривени тела и предмети, художникът решава. Защото несъвършенството въздейства по-силно от съвършенството. Точната стъпка, която вие предлагате, "отслабва" стиха ми. Така мисля. Иначе - мога да броя. Поне до сто
-
Ще направя корекции само на последните четири стиха:
Вашият вариант:
и кършат с' злост тъй крехкото Ти име,
и цапат с кал тъй светлия Ти лик...
А някой ден в пръстта си прегърни ме,
ако от тук сега си чула моя вик...
Корекциите ми:
и кършат с' злост тъй крехкото Ти име, - това "с' злост" - не е добре
и цапат с кал тъй светлия Ти лик...
А някой ден с пръстта Си прегърни Ме,
ако оттук сега Си чула моя вик!... - тук има нарушение на стъпката
Прочетох тези редове така:
и кършат злостно крехкото Ти име
и цапат с кал тъй светлия Ти лик…
А някой ден с пръстта Си прегърни Ме,
оттук, ако Си чула моя вик!...
Ниската оценка не е от мене!
Всичко добро! -
Само Бог е съвършен, Росица!
Твърдението, че неблагозвучието е "похват", звучи абсурдно. Такъв литературен похват няма и не може да има. Това е съчетание от звукове, което не звучи приятно, т. е. това е нехармонично съчетание. И какво означава понятието "неблагозвучни” теми"? Ако поетът е добър, всяка тема от неблагозвучна се превръща в благозвучна. Въпросът е с какви литературни похвати умее да си служи той, като, разбира се, "неблагозвучието" със сигурност не е между тях.
Нарушения на стъпката в стихотворението „Не съм”:
че от любов към финикийски знаци - тук има нарушение на стъпката
Че в срам от себе си до гроб да тъна трябва... – тук има нарушение на стъпката и 2 срички повече
друг-други братя щом се хулят. - тук има недостиг на 2 срички
и кършат с' злост тъй крехкото Ти име, - това "с' злост" - не е добре
ако от тук сега си чула моя вик... - тук има нарушение на стъпката -
Хора, стихът е прекрасен и въздействащ! Аз поне не видях правописни, пунктуационни грешки... Нито пък ритмични. Може би, защото стихът наложи свой ритъм и аз дишах с него.Сърцето ми биеше с него. Може да не съм съвършен поет, но съм съвършрн читател и това стихотворение ме грабна! В него имаше всичко нужно за душата ми на българка. Поздрав Роси. И почитание!
-
Посочете, ЛАТИНКА, правописните, пунктуационните и всякакви там грешки конкретно. Иначе не мога да приема "критиката" Ви за градивна, а я тълкувам като чисто заяждане. Неблагозвучието Е похват, тъй като темата на стихотворението е от "неблагозвучните" теми. Въпреки това, е доста благозвучно, но въпрос на "слух"...
За сметка на това пък, Вие сте съвършен поет. Прочетох Ви. И нямам думи. -
RositsaChakarova, в момента обсъждаме Вашето стихотворение.
Сигурно и правописните грешки са „похват” - нарочно е написано така!
Неблагозвучието в стихотворението Ви не е „похват”, а е недостатък!
Всичко добро! -
"Неблагозвучието" е похват, ЛАТИНКА. Да не говорим, че съм чела съвършени безсмислени и със точно спазени стъпки безсмислици
-
Може и да си има забележки Латинка, но.... За мен стихът е гладък и силно въздействащ! Чувствата си имат свой ритъм и аз го усетих! Много ми хареса!
-
RositsaChakarova, на места имате 9 стъпки, на места имате 13 стъпки, на места имате 14 стъпки, докато стихът трябва да върви: 11,10 ,11,10…Все пак това е класическо стихотворение.
Имате нарушение на ритъма и ритмиката, тъй като имате вътрешно разместване на стъпките. Имате също така правописни и пунктуационни грешки, както и неблагозвучие и брахилогия на някои места в стихотворението.
Топла и приятна вечер! -
ЛАТИНКА, прочетох по-долу в други коментари, че едва ли не пишем "гурбетчийска" поезия, за да извикаме съжаление и съчувствие, но не бяха Ваши думи.
Езикът... е според ситуацията. Сама разбирате, че съответната тематика не носи нежност и изисканост. Не си спестявам "грозните" изрази, тъй като държа да наричам нещата с истинските им имена. Изкуството, в частност поезията, отразява живота, а той в никакъв случай не е само любов и въздишки от любов... За нарушения в ритмиката обаче бих спорила с вас няколко дни ако се наложи -
RositsaChakarova, да се чете „буквално” поезия и да се смята, „че авторът визира само и единствено своята собствена личност и съдба в писанията си”, са различни неща.
Стихотворението Ви е стилистично неиздържано, не е езиково перфектно, стъпката е нарушена, но има много болка в него. И любов, въпреки всичко. Никой не Ви е писал, че сте „визирали само и единствено своята собствена личност и съдба в писанията си”. В него Вие сте отразили съдбата на българите, които живеят и работят в чужбина. Следователно "сте визирали" И ВАШАТА СЪДБА!
Искрено се надявам да не съм "настъпила по мазола" никого, защото моята цел не е такава!
Светли празници на всички! -
ЛАТИНКА ЗЛАТНА, ИВАН СТАНКОВ И ВСИЧКИ КОМЕНТИРАЛИ!
Нямам намерение да обяснявам решението си да напусна България.
Само ще прокоментирам вашата полемика, която много се радвам, че предизвиках, по следния начин: виждам, че най-твърдящите, че разбират от поезия, все още четат буквално и все още смятат, че авторът визира само и единствено своята собствена личност и съдба в писанията си. Ей заради този еднолинеен начин на мислене и възприемане на света не живея в България. Нито политически, нито икономически причини са ме подтикнали да променя мястото си на местоживеене. Имаше и такива, да, едва ли има незасегнат българин от "световната икономическа криза". Обаче в Родината духовната и морална криза са в страшни размери. Иначе... За информация на гадаещите, тук не се забогатява. Но пък, както казва ЛАТИНКА ЗЛАТНА, се спи спокойно. И слуги няма.
Благодаря на всички, взели отношение. Това означава само едно - всекиго съм "настъпила по мазола". Правите ме щастлива -
Това, което трябва да правим с тях, е да уважаваме болката им и да не ги съдим, както навярно правят и те с тези, които са останали тук, защото всичко това рефлектира срещу нашата мила Родина. И тя страда!
Бог да пази България! Амин!
А на теб желая усмихнат ден! -
Kryskat, пчелата не бяга от меда!
По „въпроса на гледната точка”, зависи от коя страна на камбанарията се гледат нещата.
Дори си нямаш на идея колко пари получава България от осигуровките на тези, които са отишли на гурбет в чужбина, а като си дойдат тук, как се отнасят с тях чиновничестващите "величия!
Да, съласна съм с теб, че „един народ трябва да има организаторската способност да се съпротивлява срещу злото което го връхлита.” Но къде ги видя ти тези качества в последните около 30 години?!? Обърни внимание само колко политически партии се навъдиха!
Познавам много млади хора, които няколкократно се завръщаха в Родината си, с намерение да останат в Нея и как със сълзи на очи потегляха обратно за Англия, Германия, Испания, Холандия, Норвегия и други държави. И пак с надеждата, че отиват там за временно… А според мене, няма по-дълготраен срок от временните неща! -
Съгласен съм с Латинка!Тези хора са напуснали страната,не Родината!И съм сигурен,че повече милеят за нея ,повече от останалите все още тук.Какво да правят?Да стоят тук,хем ще гладуват,хем ще слугуват на местни клики,завладяли общински и държавни служби.В по голямата си част посредствени и на шуро-баджанашки принцип,мултиплициращи посредственост!
-
"Ти заплашваш ли ме?", когато като информиран гражданин посочиш какви са правата ти и т.н и т.н.”
Напълно е възможно по авторката да са били „хвърлени” тези „силни думи…, че от любов към финикийски знаци” е „тъй далеч и "пука че ми дреме" за родните прокъсани байраци...” и точно поради тази причина, че „Кръв за тая същата Родина се е ляла под тях и са умирали хора, за да я има”, да ги е споделила в стихотворението си.
Бодлива истина е казала авторката!
В Англия хората имат работа, хляб, сигурност и спокойствие. Усмихват се и поздравяват! И да, спят спокойно!
Кryskat, ние имаме чудесна страна, но нямаме добри управници! А всички, които я напуснаха, копнеят един ден да се завърнат в нея!
„А някой ден в пръстта си прегърни ме,
ако от тук сега си чула моя вик..!
Поздравявам авторката за цялото стихотворение!
Хубава и творческа вечер и на двамата! -
Привет, kryskat!
Децата ни избягаха в чужбина, защото тук "хляба е малко, "хляба не стига". Но причината за тръгването навън от България вече не е само икономическа. Според думите на един мой познат, които думи напълно подкрепям, е че: „икономиката (по-точно липсата на такава) няма да е причина за незавръщането на по-голямата част от два и половината милиона български емигранти. (Факт е, че всеки трети български гражданин вече е такъв.)
Налице са причини като преплетените като свински черва законодателна, съдебна и изпълнителна власт, корупцията, липсата на адекватни и навременни действия на почти всички институции и тоталната липса на професионализъм в редките случаи, когато се размърдат, чувството им за несменяемост и недосегаемост (напълно оправдано впрочем), безхаберието и непознаването на основни законодателни и нормативни текстове, които иначе са в основата на тяхната дейност, гневът на чиновничестващи "величия", когато ги апострофираш основателно и техен въпрос: -
Истинско и от всяка строфа капят сълзи!Поклон пред таланта Ви!
-
Много добре написано. Браво
-
Поздрави! Успех
-
По-добре да помълчим. Всеки си има своите истини!
Силен, болящ стих. Поздравления! -
Поклон пред таланта ти, Роси!
-
Много силно! Почитания!
-
За своето най си боли!Чудесен и трогателен стих!Поздрави!
-
Респект!
-
Прекрасно уловено криворазбраното родолюбие. Поздрави!
-
Изстрадана и искрена любов!😍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А аз както винаги проявявам скромност и любезност ,стоейки далеч от манията за величие и "правото" да коригирам когото и да било ,освен себе си. И скромната ми самооценка ,базираща се на сравнение, е че пиша по-добре от Вас да речем... Но съм далеч от мисълта ,че няма по-добри поети от мен. Сърдечни "обгръдки" ”
Много ме разсмяхте с този коментар, Росица!
Честит празник на Светите братя Кирил и Методий! Бъдете здрава!