8.03.2012 г., 9:28

Не съм дошъл

1K 0 4

 

     Не съм дошъл...

 

Не съм дошъл на този свят

като през чуждо да премина!

Цвета ми да е ялов цвят!

Да ме забравят за година!

 

Аз искам да ме сочат с пръст,

когато покрай хора мина!...

Да нося своя тежък кръст...

Да имам собствена пъртина.

 

Да кажат, че съм бял Човек.

А не на някого подлога…

Не съм хъшлак или зевзек…

И да помагам „де що мога”...

 

От чувства щом съм поразен,

аз търся начин да помогна!...

Яда си да потъпквам в мен.

И искам камъка да трогна...

 

Живеем ние в свят суров...

Не може никой  да ни трогне!

Тук само силният е прав…

И няма кой да ти помогне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!Чао!
  • Славов, при това самолюбие, едва ли бих могъл да ти посоча каквото и да е. Ти си толкова убеден, че си перфектен творец, че всеки опит е просто губене на време...Изпълнението наистина е слабо...това би трябвало сам да разбереш...
  • Наистина не мога да Ви разбера, точно какво искате да кажете.Къде е тавтологията в писанието ми и във какво се състои лошото изпълнение!?Аз не мога да се закълна ,че тука има такова нещо-посочете ми го!Според мен и замисъла е добър и изпълнението не е лошо.
  • Славов, тавтологията винаги разваля даден текст, а не обратното...
    Хубав замисъл - лошо изпълнение...сори...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...