17.06.2015 г., 0:52 ч.
Не съм куче...
Ти ли си тази, в която се клех?
Защо съм тогва пред теб на колЕне?
Дрипав пияница сложил каскет
на пътя ти, петаче да подхвърлиш.
Аз нямам мечти, имам твоите спомени,
петаче мислиш ли, че за година стига?
Нямаш нищо?-с гребен ме среши,
с одеалото ме завий и прегърни ме.
Не съм куче, от очите ми ще закапят сълзи.
Ще въртя опашка покрай теб благодарен.
На сутринта ще видиш, че го няма каскета,
а зловонието изчезва казват, след шестият месец.
© Станислав Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Умозаключително Не!
Парадоксално- надали.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Твоята обич и преданост хвърли на тази, която лъжливо се кле.
Нощта ще отмине и утрото светло със свежия полъх до теб ще дотича.
Но, моля те, вече недей и се врича!
Поздрав от сърце и ведро настроение!