Не съм куче...
Ти ли си тази, в която се клех?
Защо съм тогва пред теб на колЕне?
Дрипав пияница сложил каскет
на пътя ти, петаче да подхвърлиш.
Аз нямам мечти, имам твоите спомени,
петаче мислиш ли, че за година стига?
Нямаш нищо?-с гребен ме среши,
с одеалото ме завий и прегърни ме.
Не съм куче, от очите ми ще закапят сълзи.
Ще въртя опашка покрай теб благодарен.
На сутринта ще видиш, че го няма каскета,
а зловонието изчезва казват, след шестият месец.
© Станислав Русев All rights reserved.