12.12.2023 г., 11:25

Не съм от тия

821 4 8

Не! Не съм от тия -
Барбито на Кен.
Болките си като всеки крия.
Те са си за мен.

 

И не! Не съм от тия -
фините от лен.
                            П______П
Нося си една ((балтия)) скрита
в чанта от сатен. 

 

Но не. Не съм от тия -
дето първи ще ранят.
И твоята от мен пази я.
Нека в чантата стоят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, Ники, че някого усмихнах.
    Е, да. Не става, Наде. Освен ако няма някакви нови модели - сгъваеми 🤭. Не съм търсила скоро.
  • Как не се сетих? Че за метлата и чанта не върши работа.
  • Усмихна ме, Вили!
  • Пете.
  • Разсмя ме и ти, Младен, благодаря. И още една тайна, колкото е голяма чантата, поне три пъти е по-голямо съдържанието вътре. Е кажи, че не сме магьосници.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...