не съм поет
НЕ СЪМ ПОЕТ
НА АДРИАНА
Аз не съм поет - не умея
стихове кротки да пея -
псувам проклинам без ред -
моите побелели уста
бълват черно-бели слова.
Вечер се гърча от мъки,
застанал пред белия лист,
денем гълтам куплети
от този живот егоист.
Посред летните улици -
светли и тихи
търся зимния хлад,
посред зимните студове
викам лятото пак.
Хората вече не виждам,
с тях разговарям някак си,
много странно дори
как дните пеша отминават
и току припсувам:
„Мамка му, няма пари."
За тях мога да бъбря,
да се оплаквам добре
колко е тежък животът,
колко лесно се мре.
Тъй преминават си дните
и върти се безчуствен светът -
години вплитат в косите
белотата на празна душа.
Но тогава понякога скришом,
щом у тебе усмивка съзра,
в таз белота нещо потрепва
и се чудя, мисля и мая:
„Боже, каква е жена!!!"
И отново пред листа заставам
думи да ровя, да търся слова,
но за тебе дума достойна
не откривам нито една.
Главата си хващам застинал
като гротесков портрет,
плювам, псувам, проклинам
за това, че не съм поет.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Владов Всички права запазени
