11.03.2009 г., 15:03

Не съм поет

852 0 6

Лист и химикал в моите ръце
и пиша стих, не защото съм поет,
а за да премахна болката от моето сърце!
Стиховете ми - да се хвърлят за смет,
лев нито стотинка или малко зрънце
от нечия хорска усмивка струват те!


Зимата дойде и си отива вече,
но мрак и студ пак ме е сковал
и пролетта сега от мен е надалече,
а дните отлитат бързо като сън.
Има в мен радост и тъга. Слънцето грее обаче,
грее то, не в моята стая, а отвън.


Колко думи не изказани има вътре в мен,
дали ще ти ги кажа някога, не знам,
но едва ли... От себе си съм заблуден,
а днес чакам отвън съвсем сам,
като човек изоставен и бездомен
и тежи ми горестта на вчерашния ден!

--------------------------------------------------------------
         Написано на 9. Февруари. 2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да си поет е чувство.. поне според мен а ти го имаш, Илко поздрав!
  • Напомня ми на едно мое стихче Сайтът се казва"откровениа" Не е за "великите" поети само, а и за хора като нас, които пишейки се чувстват живи! Поздрав!
  • Не бил поет ха-ха аз не съм на това мнение.Харесва ми много,но и съм леко пристрастна 6
  • Чудесен си, но защо е тази многословност...отвлича вниманието от центъра, от основната мисъл..сигурна съм, че можеш много по-добре да го кажеш, а това, че не си поет защо го казваш като не е вярно!? Прегръдки и усмивки желая!
  • Невероятно! Точно така се чувствам! Именно, когато накараш поне един читател да почувства творбата ти (независимо стих, разказ,картина или фотография), когато го накараш да преживее отново, тогава творбата ти е наистина се превръща в такава, защото си докоснал нечие сърце, нечия душа. А нали това е мечтата на всеки творец? (поне моята)

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...