Лист и химикал в моите ръце
и пиша стих, не защото съм поет,
а за да премахна болката от моето сърце!
Стиховете ми - да се хвърлят за смет,
лев нито стотинка или малко зрънце
от нечия хорска усмивка струват те!
Зимата дойде и си отива вече,
но мрак и студ пак ме е сковал
и пролетта сега от мен е надалече,
а дните отлитат бързо като сън.
Има в мен радост и тъга. Слънцето грее обаче,
грее то, не в моята стая, а отвън. ...