Не съм те търсил...
Да, точно теб не съм те търсил.
Измислях те. От блянове и сънища.
Издишах мъчния мастилен въздух
и вдишах светлосиньото си бъдеще.
И Ти дойде. Съвсем наистина.
Нахална и свенлива наведнъж.
Извън сценарият от мен написан
за много влюбени, Жена и Мъж.
Сега съм целият едно очакване.
И всичките нюанси сбъдване.
Сълза, последна за изплакване
от тежка във душата, мъка...
Понеже аз не съм те търсил,
но те измислих в истински живот,
Ти тъй съдбовно ме завърза
във време само за любов...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени