Jun 9, 2020, 11:32 PM

Не съм те търсил...

826 2 0

Да, точно теб не съм те търсил.

Измислях те. От блянове и сънища.

Издишах мъчния мастилен въздух 

и вдишах светлосиньото си бъдеще. 

И Ти дойде. Съвсем наистина. 

Нахална и свенлива наведнъж. 

Извън сценарият от мен написан  

за много влюбени, Жена и Мъж. 

Сега съм целият едно очакване. 

И всичките нюанси сбъдване. 

Сълза, последна за изплакване 

от тежка във душата, мъка... 

Понеже аз не съм те търсил, 

но те измислих в истински живот, 

Ти тъй съдбовно ме завърза 

във време само за любов... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...