26.02.2010 г., 20:59

не съществува любовта

767 0 1

Не искам да плача, но сълзите не спират,

не искам да страдам, но сърцето скърби,

не плача за теб, а за съдбата жестока -

съдбата, която ти ми отреди.

Остави ме сама в разцвета на живота

да се грижа за двете ни деца.

Остави ме на път без посока,

а там я няма, не съществува любовта.

Не зная как да продължа живота си,

как ще се справя сама?

Имам нужда от мъничко щастие,

от човек, който да ме извади от пропастта.

 

 

 

 

 

 

26.02.2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Балабанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЛЮБОВТА СЪЩЕСТВУВА !!!ТЯ Е В ТЕБ И ДВЕТЕ ТИ ДЕЦА.От пропастта ще те извади Любовта -ОБИЧАЙ ОТ ДУША!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...