Не искам да плача, но сълзите не спират,
не искам да страдам, но сърцето скърби,
не плача за теб, а за съдбата жестока -
съдбата, която ти ми отреди.
Остави ме сама в разцвета на живота
да се грижа за двете ни деца.
Остави ме на път без посока,
а там я няма, не съществува любовта.
Не зная как да продължа живота си,
как ще се справя сама?
Имам нужда от мъничко щастие,
от човек, който да ме извади от пропастта.
26.02.2010 г.
© Нели Балабанова Всички права запазени