Не искам да плача, но сълзите не спират,
не искам да страдам, но сърцето скърби,
не плача за теб, а за съдбата жестока -
съдбата, която ти ми отреди.
Остави ме сама в разцвета на живота
да се грижа за двете ни деца.
Остави ме на път без посока,
а там я няма, не съществува любовта.
Не зная как да продължа живота си,
как ще се справя сама?
Имам нужда от мъничко щастие,
от човек, който да ме извади от пропастта.
26.02.2010 г.
© Нели Балабанова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
