(Не)състоял се спектакъл
Мизансцена е в позлата.
Макар и окосени - шушнат
стръковете на житата.
Артисти ще се спуснат
с ефектна гръмотевица
и заглъхна всяка шумотевица..
Синя тъмнина във висинето.
Жегата хладнее ветрило над полето.
Прожектор блясва - в роля е Луната.
И започва Спектакълът на Красотата -
звезди отгоре се полюшват замечтано -
цялото селение е тука сбрано.
Щурец опъва струна,
вълк гушнал е вълчица зад бабуна,
гълъбица с малки гълъбета,
ококорила и совата очи като стъклета,
бухалът долита с плясък -
за малко да пропусне този блясък.
Китни храсталаци са декори,
в микрофона кукумявката бърбори.
Зад кулисите лисанки, меци дебеланки,
зайци диви и фазаните честолюбиви,
птици в пъстри оперения
и чак пауни даже, от други измерения.
Нощно представление във късна доба,
от нейде се дочува „проба-проба,
моля, актьорите към гардероба,
примата се разболя от злоба -
тоалетът и повтаря се във всяка тук особа.
На публиката пасти и студена вòда”
И затръгваха си всички
и памфлети заредиха пеещите птички.
Отгоре гледат ги звездите,
аплодират те за бис
целият отдолу чуден живопис.
Облак спусна театралната завеса
и всеки се отби при музата метреса
Ренета
П.П. и аз бях там
и не съжалявам грам
и ядох пасти, взех си и за у дома
даже повечко препих и със вода
мислех, че съм прима, но се оказах супер повторима
всеки там владееше отлична рима!
© Ренета Първанова Всички права запазени