Не ти ли стига
и колко още сълзи искаш да видиш в тях,
като камъни се спускат и раздират лицето ми,
а някога икона за тебе бях.
Не ти ли стига, че душата ми е на парчета
и едва ли някога ще я залепя,
а ти искаш с друга да си търсиш късмета
и ставаш глух за моите слова.
Не ти ли стига, че ме срина с земята
и нямам сили да се изправя,
като трън ме хващаш и ми дърпаш косата,
за да не мога никога болката да забравя.
Не ти ли стига? Още ли искаш?
Още мъка, болка, сълзи,
никога, знай, няма ти да ми липсваш,
защото тази любов остави в мен черни следи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
