21.03.2023 г., 15:11

... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си...

705 3 3

... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си...

 

"Оставете се да станете жива поезия..." Руми

 

Умът ми бягаше. Завръщах го.

Навярно ме повика тихо.

И стъпките към Тебе криволичеха. Безкрайно твоя... Или ничия...

 

Тежи сълзата ми. По-тежка от синджири. Снегът ми бе венчална рокля.

Дърветата - сватбари.

Топи ни Времето...

Но непрощално свири Хари....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...