... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си...
... не ти оставям цвете... ни сълза... а себе си...
"Оставете се да станете жива поезия..." Руми
Умът ми бягаше. Завръщах го.
Навярно ме повика тихо.
И стъпките към Тебе криволичеха. Безкрайно твоя... Или ничия...
Тежи сълзата ми. По-тежка от синджири. Снегът ми бе венчална рокля.
Дърветата - сватбари.
Топи ни Времето...
Но непрощално свири Хари....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
