8.01.2009 г., 14:32

Не ти се карам, миличко!

734 0 6
Не ти се карам, миличко! Сгреших!
Та кой на седемнайсет не греши,
кой може да е млад и да е тих,
спокоен и послушен. Да, реших,
че вече прекаляваш, ала знам,
не си виновна, че сега лудее
в теб бунтът млад. Как искам да ти дам
закрила, мъдрост, ала ти копнееш
по-бързо да откриеш този свят,
дори когато той е неприветен.
Защото си сега разцъфнал цвят
и слънцето за тебе днес ще свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...