Не ти се молех, само те обичах
Достатъчно ми беше... да ме имаш,
от упреци превърнах се в порок,
а дълго носех името "любима"
и теб в сърцето... като Бог.
Не ти се молех, само те обичах,
една молитва пазех, но за себе си,
прераждах се от истини - различна,
но при израждане - със белези.
Осакатяваха ме твоите обиди
и доверието, разпънато на кръст,
с разкъсващи плътта причини,
но безплодни, като суха пръст.
Нахрани ме с предателска ръка,
несдъвкани лъжи подаваща,
нахапана от зъби... на петна
от кървава любов... и непрощаваща.
от упреци превърнах се в порок,
а дълго носех името "любима"
и теб в сърцето... като Бог.
Не ти се молех, само те обичах,
една молитва пазех, но за себе си,
прераждах се от истини - различна,
но при израждане - със белези.
Осакатяваха ме твоите обиди
и доверието, разпънато на кръст,
с разкъсващи плътта причини,
но безплодни, като суха пръст.
Нахрани ме с предателска ръка,
несдъвкани лъжи подаваща,
нахапана от зъби... на петна
от кървава любов... и непрощаваща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
