Jan 10, 2008, 6:33 PM

Не ти се молех, само те обичах

  Poetry » Other
1.2K 0 30
Достатъчно ми беше... да ме имаш,
от упреци превърнах се в порок,
а дълго носех името "любима"
и теб в сърцето... като Бог.



Не ти се молех, само те обичах,
една молитва пазех, но за себе си,
прераждах се от истини - различна,
но при израждане - със белези.



Осакатяваха ме твоите обиди
и доверието, разпънато на кръст,
с разкъсващи плътта причини,
но безплодни, като суха пръст.



Нахрани ме с предателска ръка,
несдъвкани лъжи подаваща,
нахапана от зъби... на петна
от кървава любов... и непрощаваща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...