20.10.2009 г., 21:22

Не трябва

774 0 3

Не, не трябва да бъдем самотни,

самотата ужасно боли,

и разбива душите сиротни,

и ни носи солени сълзи.

 

Не, не трябва да тънем в нещастие,

то ни прави тъй слаби, нали,

задушава усмивки прекрасни

и отнема ни всички мечти.

 

Аз ще бъда със тебе щастлива,

ще се боря да бъдеш и ти,

ще помоля съдбата за милост

над сърцата ни вечно да бди.

 

Подарявам ти мойте желания,

вярата, любовта и надеждата,

ще лекувам аз твойте страдания,

ще споделяме двама копнежите.

 

Виж, усмихвам се, грее лицето ми

и събуждам се пак за живот.

Бие бясно от радост сърцето ми,

вечно твоя ще бъда, ЛЮБОВ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...