Не тъгувай за мене
Там където между думите плача сама
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута
И наранена до край ще мълчи
А самотната - дива кошута
В своя бяг с ревността ще тъжи.
Не тръгвай към мене
Аз навярно съм луда стихия
Коси разпилявам, усмивките крия
Ще те грабна в моята бездна
И ще молиш за малко надежда.
Не тъгувай за мене
Аз съм тъжно измислена
Рани дълбоко в душата си нося
Спомени хвърлям безмилостно
Посяти пътеки с очите кося.
Не проплаквай за мене
Аз в далечината копнея
Душата е тъжно сломена
Аз сянка съм вече пленена
И няма да бъда спасена.
Премълчаната моя любов ме размива
Аз вече съм мъничка, топла сълза
Ще мога в зора мълчалива
Да се вливам в твоята душа!
© Мария Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силно истинско и дълбоко докостващо душата!
-
Силен и чудесен стих!
-
Стихът ти отразява светът, в който живееш и твориш! Всеки свят е уникален и неповторим. Уважавам твоя свят и благодаря за споделеното. Всеки, по свой начин, сътворява действителността, такава, каквато я вижда и чувства. Поздравления за стиха!
-
Хареса ми стихът, написан с чувства, които го правят красив! Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
