Не тъгувай за мене
Там където между думите плача сама
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута
И наранена до край ще мълчи
А самотната - дива кошута
В своя бяг с ревността ще тъжи.
Не тръгвай към мене
Аз навярно съм луда стихия
Коси разпилявам, усмивките крия
Ще те грабна в моята бездна
И ще молиш за малко надежда.
Не тъгувай за мене
Аз съм тъжно измислена
Рани дълбоко в душата си нося
Спомени хвърлям безмилостно
Посяти пътеки с очите кося.
Не проплаквай за мене
Аз в далечината копнея
Душата е тъжно сломена
Аз сянка съм вече пленена
И няма да бъда спасена.
Премълчаната моя любов ме размива
Аз вече съм мъничка, топла сълза
Ще мога в зора мълчалива
Да се вливам в твоята душа!
© Мария Николова All rights reserved.
