Не умирай!
Не умирай в съня си, когато тъжна идваш
на моя нежен пристан, за да си отидеш!
Не умирай в прегръдките ми нежни,
когато те са най-нежни сред твоята кожа!
Не искам да си отидеш от моите мечти,
тъй както си отива вятърът от есента!
Не искам да си отидеш от моите мисли,
тъй както си отива приливът от песъчинките!
Умолявам те на колене, обич моя,
не умирай в ръцете, които са те гушкали!
Умолявам те, не ме оставяй сам на този свят,
защото без теб съм нищо сред тез хора!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пацо Танчев Всички права запазени
