Sep 16, 2009, 10:24 PM

Не умирай!

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Не умирай в съня си, когато тъжна идваш

на моя нежен пристан, за да си отидеш!

Не умирай в прегръдките ми нежни,

когато те са най-нежни сред твоята кожа!

 

Не искам да си отидеш от моите мечти,

тъй както си отива вятърът от есента!

Не искам да си отидеш от моите мисли,

тъй както си отива приливът от песъчинките!

 

Умолявам те на колене, обич моя,

не умирай в ръцете, които са те гушкали!

Умолявам те, не ме оставяй сам на този свят,

защото без теб съм нищо сред тез хора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...