Светлина угася моята тъга,
морно диша моята душа.
Като факел тя ще свети,
мъка не ще я обсеби!
Но ето, сянката се връща,
със свойто "Аз", тя се прегръща.
Дано по-светла е нощта,
със сянка, прегърбена от самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация