Не вярвай на затръшната врата!
Не вярвай на гнева и на обидата!
Капани са това на любовта.
Заблуда е от теб, че си отивам... 
Не пускай от окото си сълза - 
душата ти от мъка да пустее
Нима помѝсли, че със хладната ръка, 
не ще поема твоята, да сгрея?... 
Не вярвай на отминалата обич! 
Тя търси все любящите сърца. 
И, колкото се може още повече 
ще иска да си в плен на самотата... 
Повярвай на нозете ми в пръстта, 
как крачка аз не сторих да отстъпя.
Не тръгнах си, нарамил се с тъга. 
С молитвите стоях, като пред пъкъл. 
Повярвай ми! Лъжа е, непристойна. 
И грях пред хора, нечовечни - 
да бъдем забранено - недостойни, 
обичайки се в безлюбовен свят, обречени... 

Стихопат. 
Danny Diester