Гледай я. Почти се е стопила.
Аха-аха - да се превърне в прах.
Но в съня си толкова е мила -
не я буди, ще се намериш в грях.
А тя - отърсена от греховете,
строшен лежи човешкият ѝ кръст.
Недей, заклевам те във боговете -
ще се разбуди, пипнеш ли я с пръст.
В покоя на притихналата гръд
утеха те очаква пак, стаена.
Ала за първи и последен път
докосването ѝ е толкова студено.