Гледай я. Почти се е стопила.
Аха-аха - да се превърне в прах.
Но в съня си толкова е мила -
не я буди, ще се намериш в грях.
А тя - отърсена от греховете,
строшен лежи човешкият ѝ кръст.
Недей, заклевам те във боговете -
ще се разбуди, пипнеш ли я с пръст.
В покоя на притихналата гръд
утеха те очаква пак, стаена.
Ала за първи и последен път
докосването ѝ е толкова студено.
© Александър All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
