Не заспивам
Не заспивам сега. Вън умират звезди
и небето е смръщило вежди.
Ти не гледаш към мен. Аз не вярвам в “преди”,
но за бъдеще нямам надежда.
Не заспивай и ти! Не сега. Вън е мрак!
Да прекрачим през прага полека.
Падат всички звезди и прилича на враг
този свят от самотни пътеки.
Аз пристъпвам към теб. Ти ми даваш ръка.
Не любов е. А просто привичка.
Ако имам сърце, как да го нарека
щом не помни, че тебе обича?
Вън е лято, а студ се е впил вътре в мен-
сякаш в леден кошмар прикована.
Не заспивам сега. Утре пак ще е ден,
но денят ще се ражда от рани.
Ако искаш ела и да тръгнем напред
даже пътят напред да е кратък.
Тази нощ има край. Ще остана до теб
чак до другия звезден проблясък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
