Тук си...
Ти пак си тук. Нощта е топла, тиха
и звезден дъжд се сипе покрай нас.
Навярно Небесата опростиха
и моята, и твоята вина –
за всичките ни дни несподелени,
за нощите, лишени от любов,
за чувствата, нехайно разпилени –
по пътища, неносещи добро...
Но днес си тук. И нека да забравим.
Луната пръска бяла светлина.
Косите ми – разискрена жарава,
ухаят на любов. И на жена.
Ела, подай с доверие ръцете си –
в прегръдка да затворим две съдби.
Над нас Небето изгревно ще свети.
И хубав ден ще бъде. Може би!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
