Moira (Мойра)
88 1259
4.01.2008 г., 11:11 ч.

не знаеш...  

  Поезия » Друга
1196 0 17

Искам да ме прегръщаш и да съм въздух за теб

и аз искам да те прегръщам… Много!

 

Не знаеш колко много те обичах,

дори тогава, в онзи ден когато…

… към себе си обратно се затичах…

а ти просто отвори вратата.

 

И влезе… свойски. Исках да ти кажа…

че да се взираш в мен е неприлично…

че ще бъде жестока пейзажност

(че си вътре вече) ... Не надничай!

 

Че ако в момента си желание…

ще бъда най-ранимата порочност…

ще си „най-чистото” ми наказание…

а прошката след теб, ще бъде пошлост…

 

Очи отварям. Някак си се връщам,

докоснах бога и обикнах грешките!

И в този миг си въздуха, прегръщам те.

На земята се обича по човешки.

 

Но виждаш ли, от бягства уморих се,

не съм и мислила да се наричам Троя.

Не ти го казах, но… „Красив си…”

Голгота е залогът да съм твоя.

 

Но ти не знаеше, ръцете ти зовяха 

и аз не знаех, че смъртта е сънища.

И тръгваме… дали е Господ плахият?

Сами сме. Няма знаци! Само бъдеще!

© Мойра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??