не знаеш...
Искам да ме прегръщаш и да съм въздух за теб
и аз искам да те прегръщам… Много!
Не знаеш колко много те обичах,
дори тогава, в онзи ден когато…
… към себе си обратно се затичах…
а ти просто отвори вратата.
И влезе… свойски. Исках да ти кажа…
че да се взираш в мен е неприлично…
че ще бъде жестока пейзажност
(че си вътре вече) ... Не надничай!
Че ако в момента си желание…
ще бъда най-ранимата порочност…
ще си „най-чистото” ми наказание…
а прошката след теб, ще бъде пошлост…
Очи отварям. Някак си се връщам,
докоснах бога и обикнах грешките!
И в този миг си въздуха, прегръщам те.
На земята се обича по човешки.
Но виждаш ли, от бягства уморих се,
не съм и мислила да се наричам Троя.
Не ти го казах, но… „Красив си…”
Голгота е залогът да съм твоя.
Но ти не знаеше, ръцете ти зовяха
и аз не знаех, че смъртта е сънища.
И тръгваме… дали е Господ плахият?
Сами сме. Няма знаци! Само бъдеще!
© Мойра All rights reserved.
