Не знам какво видях
Не знам какво видях
в погледа ти пълен с омраза и презрение,
но той превърна ме в падаща звезда.
Дори преди не виждах
израз в кадифените очи,
а твоите ме превърнаха
във васал на безкрайната ти красота.
Всяка дума,всеки досег
с теб ме превръщаше
в изгряваща искра
на мимолетния момент.
Ти дори не знаеше,
че съществувам,
но когато чуех твоя глас
забравях твоето презрение.
Губех моя образ
и се впусках в теб.
Знаех,че ще ме напуснеш
скоро,но поне си заслужаваше
да съм до теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Костов Всички права запазени
