kostov (Емил Костов)
23 4
11.04.2017 г., 0:38 ч.

Не знам какво видях 

  Поезия » Любовна
849 1 4

Не знам какво видях

в погледа ти пълен с омраза и презрение,

но той превърна ме в падаща звезда.

 

Дори преди не виждах

израз в кадифените очи,

а твоите ме превърнаха

във васал на безкрайната ти красота.

 

Всяка дума,всеки досег

с теб ме превръщаше

в изгряваща искра

на мимолетния момент.

 

Ти дори не знаеше,

че съществувам,

но когато чуех твоя глас

забравях твоето презрение.

 

Губех моя образ

и се впусках в теб.

Знаех,че ще ме напуснеш

скоро,но поне си заслужаваше

да съм до теб.

 

 

© Емил Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Имаш огромен потенциал,Емил!Просто оправи формата!!!Поздрави!
  • Много искрено... Може би с времето ще разбереш, че външната красота има стойност само ако е съчетана с вътрешна и няма да пилееш чувствата си, съзерцавайки "красиви опаковки без съдържание"...
  • Страхотна творба, силно чувство!
Предложения
: ??:??