kostov (Емил Костов)
25 4
Apr 11, 2017, 12:38 AM

Не знам какво видях 

  Poetry » Love
755 1 4

Не знам какво видях

в погледа ти пълен с омраза и презрение,

но той превърна ме в падаща звезда.

 

Дори преди не виждах

израз в кадифените очи,

а твоите ме превърнаха

във васал на безкрайната ти красота.

 

Всяка дума,всеки досег

с теб ме превръщаше

в изгряваща искра

на мимолетния момент.

 

Ти дори не знаеше,

че съществувам,

но когато чуех твоя глас

забравях твоето презрение.

 

Губех моя образ

и се впусках в теб.

Знаех,че ще ме напуснеш

скоро,но поне си заслужаваше

да съм до теб.

 

 

© Емил Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Имаш огромен потенциал,Емил!Просто оправи формата!!!Поздрави!
  • Много искрено... Може би с времето ще разбереш, че външната красота има стойност само ако е съчетана с вътрешна и няма да пилееш чувствата си, съзерцавайки "красиви опаковки без съдържание"...
  • Страхотна творба, силно чувство!
Random works
: ??:??