aap (Ангел)
921 3578
27.07.2017 г., 23:33 ч.

Неадекватност 

  Поезия
328 2 5

Човек минава през какво ли не...

През сълзи мъката в сърцето да изплаче.

През смях бесовете свой да прогони

и в тъмното да търси светлина.

 

Човек устроен е, и да прощава...

И не веднъж и два! Но понякога

макар и силен, той не съумява.

Да запази чиста гордоста.

 

Човек роден е и да страда,

макар с любовни грехове!?

На някак все не устоява

и разбива своето сърце.

 

И после сърди се на всички...

Търси в другият вина!

Във тъмното сълзите бърше...

Не си признава! Че сам прокудил

си е любовта.

 

 

 

 

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря приятели че споделихте стиха ми е поставихте в любими!Хубава и спокойна нощ ви желая!!!Ели☺,Васе ☺,Кети ☺,Виолет мила☺!!!
  • Така си е, Ангеле колкото и да не искаме да си го признаем.
  • Допадна ми тази болезнена откровеност, малцина имат достойнството да си признават грешките!
  • Харесах! Всеки сам кове съдбата си и допуснатите грешки изживява.
  • Истини за човека казваш, Ачо...
    Харесах стиха ти.
Предложения
: ??:??