Неадекватност
Човек минава през какво ли не...
През сълзи мъката в сърцето да изплаче.
През смях бесовете свой да прогони
и в тъмното да търси светлина.
Човек устроен е, и да прощава...
И не веднъж и два! Но понякога
макар и силен, той не съумява.
Да запази чиста гордоста.
Човек роден е и да страда,
макар с любовни грехове!?
На някак все не устоява
и разбива своето сърце.
И после сърди се на всички...
Търси в другият вина!
Във тъмното сълзите бърше...
Не си признава! Че сам прокудил
си е любовта.
© Ангел All rights reserved.
