27 июл. 2017 г., 23:33

Неадекватност

469 2 5

Човек минава през какво ли не...

През сълзи мъката в сърцето да изплаче.

През смях бесовете свой да прогони

и в тъмното да търси светлина.

 

Човек устроен е, и да прощава...

И не веднъж и два! Но понякога

макар и силен, той не съумява.

Да запази чиста гордоста.

 

Човек роден е и да страда,

макар с любовни грехове!?

На някак все не устоява

и разбива своето сърце.

 

И после сърди се на всички...

Търси в другият вина!

Във тъмното сълзите бърше...

Не си признава! Че сам прокудил

си е любовта.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря приятели че споделихте стиха ми е поставихте в любими!Хубава и спокойна нощ ви желая!!!Ели☺,Васе ☺,Кети ☺,Виолет мила☺!!!
  • Така си е, Ангеле колкото и да не искаме да си го признаем.
  • Допадна ми тази болезнена откровеност, малцина имат достойнството да си признават грешките!
  • Харесах! Всеки сам кове съдбата си и допуснатите грешки изживява.
  • Истини за човека казваш, Ачо...
    Харесах стиха ти.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...