Крилете свенливо отричат,
че някога с тях съм летял.
Морето
твърди,
че е плитко.
Небето,
че няма олтар.
И никакъв Бог
не е видяло,
през своя
дълъг,
дълъг
живот.
И аз съм просто
случайност.
Аз съм просто
едно
дете,
което порасна...
Не му вярвам!
Не му вярвам,
въобще!
Не му вярвам...
Но стана ми страшно,
че в мен проговори
такова
небе...
© Кольо Колев Всички права запазени