thedac (Димитър Драганов)
873 1129
16.08.2017 г., 10:20 ч.  

Небесен диалог 

  Поезия » Философска, Гражданска
411 0 8

В този свят, закопнели за нежност,
се стремим да намираме цвят.
В този мрак се усмихва зловещо,
разкървен от войни единак.

В този свят се живее сурово.
Има болка за всеки. Гори
във душата ми огнено слово,
от сърцето излято... Боли...

И се лутам, и питам, и търся.
А живота е точно пред мен.
От очите сълзите си бърша.
,,Не омеквай. Нали си кале́н?’’,

прошепна красива зорница.
Небето магично блести.
Говорих с жена на звездите.
А после... Преследвах мечти.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??